автор: Mojsei

Предпоставките

Сред многобройните предпоставки за разработването и развитието на литературата и в частност и на художествената литература е и Теорията на литературата, чиято методология се гради, от една страна, от философията, а, от друга страна, от модела / парадигмата / на генезиса на знанието, който модел играе ролята на системно-структурна методология на литературата, която методология се прилага ситуативно при разработването и при анализа на литературната творба.
Тук, съвсем накратко, ще направим постановка на въпроса за философията като методология на художествената литература, който съвпада с въпроса за методологическата култура на авторите на литературни текстове.



Философията като методология на художествената литература


1.
В края на 1989г. всички разрабхме, че светът решително се е променил, че светът вече не е същия, че светът ще трябва да тръгне по нов път на развитие. Но какво се бе случило със света? Това и досега си остава загадка.

Допълнение 1. Чак в края на 2001г. стана ясно, че светът няма да се интегрира, а ще се глобализира, а това са два, взаимно свързани процеса, но, в същото време, те са и твърде различни.

Допълнение 2. Над България падна плътната завеса на негативизма и нихилизма, и се започна процес, обратен на очакванията и на възможностите на страната ни за интегриране със света.

Допълнение 3. През 1985г. вече имах разработен свой интелектуален продукт - философията на прагматичния човек и на тази основа развих нейната интерпретантна функция чрез специално теоретично изследване.

Допълнение 4. В няколко сайта на Интернет, които са с ориентация към създаване на новата художествена литература, чрез многобройни публикации, положих основите на прагматичното направление в Новата Художествена Литература.


Обобщение. Всеки автор, чрез своите текстове отразява по своеобразен начин процесите на живота, а те са нови. Това създава проблем за методологическата подготовка и култура на писателите и поетите.


2.
Най-общо философията може да бъде определена като логика за преобразуване на действителността, а с това и като логика за възпроизводство на човешката индивидуалност на равнището на нейната човечност.

Пояснение. Човек се идентифицира като такъв не просто с това, че произвежда, а с това, че възпроизвежда човешката си същност човечно, т.е. цялостно - като хармонично единство на емоционалност, рационалност и воля.

Допълнение 1. Единството на мислене, чувства и воля прави философското разсъждение, във всеки един момент, саморефлективно или екзистенциално. Ето защо поезията е сполучлива форма за разработване на философското знание, а самата поезия влиза във връзка с философията и променя своя вид като става равноправна сред останалата литература.

Допълнение 2. В ИНГА / Интердисциплинна Гражданска Академия / в продължение на около една година обосновах интердисциплинността като ситуативна системно-структурна методология, което има пряко отношение към разработването на новата художествена литература.


3.
Възпроизводството на битието и на индивидуалността, на основата на привеждащата ги в единство дейност, е обект на философското изследване и изложение.

Пояснение. Относително самостоятелни предметни области на философското изследване и изложение са битието, дейността като негова същност и съществуването, които се разработват в самостоятелни учения.

Допълнение 1. Битие, дейност и съществуване са в единство, тъждество и различие помежду си и затова всяко от тях е особен предмет на философско изследване, имащо свое специфично, но оставащо си саморефлективно, съдържание.

Допълнение 2. Превръщането на мисленето в предмет на изследване води до разработването на теорията на познанието като философска дисциплина, но дори и в този случай философските понятия са съдържателни, а не откъснати от действителността.


4.
Като съобщаваща човечността на човешкото и утвърждаваща тяхното тъждество, философията с това доказва и собствената си потребност да се усвоява като самосъзнание за заеманото от човека място в обществото, а това е човешка потребност.

Пояснение. Философията е наука за най-общите закони на развитието и на природата, и на обществото, и на човешката дейност.

Допълнение 1. Формите, в които съществува знанието, като съдържание на съзнанието, са езикът и писмеността. Ето защо, както писането, така и четенето са устойчиви страни на дейността, но броят на хората, които търсят знанието, а и броят на учените, които създават знание, бележи тенденция на намаляване.


5.
Чувствата, желанията и знанията преминават едно в друго и това е процесът на мисленето като основа на интелектуалната способност на човека.

Пояснение. Възпроизводството на знанията става чрез размишление върху съдържанието на съзнанието, а то е субективирана обективност.
Възпроизводството на чувствата протича като емоционален процес.
Възпроизводството на желанията протича като волеви процес.

Допълнение 1. Всеки човек мисли, но не всяко мислене е философско. Мисленето е страна на дейността, а философското мислене е страна на социалноактивната дейност, която го прави процесуално. Чрез този тип дейност битието и съществуването достигат до тъждество, задаващо и тяхното различие.

Допълнение 2. Исторически философията се е обособила като удобен параван за псевдоучени, които са се приютили в удобната ниша на идеолозите. Като такъв ще посоча Карлос Кастанеда, чиято философия се утвърждава като водеща в съвременния свят.
/ Следва /