съм.
Не ми казвай,
че не си знаел!
Докато виех
в ръцете ти
знаеше, нали?
Колко луни
излаях с теб,
а ти не схвана,
че ще те лая
от глад.
Гладувам
страхът ти
от мен!
Ще го глозгам, докато
парцаливата ти душа
не се запали
от болката да съм с теб!
Жадна съм
за зениците ти
погълнали
писъка ми.
Ще ги пия, докато
изсъхналото ти гърло
не се задави
от „С теб съм, кучко!"
Не ми отказвай!
Знаеш, че хапя,
че съм кучката
от която
обичаш да те е страх.
Ела! Луната е пълна!