автор: Tatuncho

А и на теб пространството какво ти пречи!
Всички присъстващи не чувстват ситуацията.
Небето пада със енергията на времето.
Кафез от глухи, слепи, подсъзнателни.

Орисницата е пропуснала да те накаже,
че винаги си се измъквала от блатото.
Не е било фатално, за прокажени.
Но над Балкана те е срещнала съдбата ти.

Едно небе, отвъдбожествено, праархаично,
което е дошло за малко от фантазиите.
От хилядолетия знаем, че обичаме
звука на резонанса. И ефекта в огледалото.