автор: Krasi7

На злобата в очите черни
отдавна спрял съм да се взирам
шамар й удрям!
шамар от думи и от страст

Пък после клуп изплитам
от всичките й гадости и злост
и нежно връзвам я!
за някой цъфнал кестен
във ъгъла на двора

Да постои и да помисли
дорде притихне и се утаи:
"Защо ли никой не ме иска?"
На злобата съдбата й това е!