автор: bogest

/2000/
Натежала от бездомници е тази малка рана
Посипана е с пепел, а кърви
Насред поляната остана ризата съдрана
През нея минаха безброй сърни

Заплетени са клоните на източните вишни
А вятърът ги закопава с мека пръст
Напуснаха гората мравките излишни
Отидоха в града да правят мравчи тръст

Прегрята е земята от раздори
Не смучат корените сладката вода
Конете спят в разтурени обори
Отдавна ралото ги завладя

Направена е от безброй самотни кръпки
Наметката на зимата неутолима
Повяхнали от тежки сиви тръпки
Телата влачат свойта красота незрима