автор: utro

Повярвах повече
на странния лодкар,
издърпал мрежите си от морето,
че щом богат е уловът,
сърцето му
щастливо ще танцува
кукарача.
Звездите с кастанети и лампарди,
желани като циганки
ще плачат,
а в ритъма неистов
на телата
смутено ще се вмъкне самота,
дошла като награда
за смъртта,
белееща по люспите на рибата.