автор: mai4ka

- Пие ми се кафе.
-Да ти го подам ли?
-Ама аз мога да си го взема и сам. Ето виж... Само да се протегна...

Той се размърда усмихнато. Ръката му трепна и сякаш посегна към масата... но спря.

Тя не знаеше , какво в изражението и прекъсна жеста му.

Може би отчаянието в погледа.

Може би объркването.

Може би той все пак усети желанието и да му даде нещо. Каквото и да е. Но да е нещо лично за него.

Може би разбра , колко далеч се чувства тя.

Може би усети , че от всички неща, които искаше да му даде , жената разполагаше само с тази единственна чаша кафе.

А може би просто на шега каза:

- Добре:-) Даи ми го!

Тя скочи от леглото. Едва не разплиска кафето от вълнение. Подаде чашата и седна до него с доволна усмивка.

Не мислеше за нищо.

Заля я вълна на щастие.

Беше събрала всичките си желания и копнежи в този единствен жест на внимание.
Толкова безсънни нощи, в които мислеше за него. Толкова желания... да му сготви, да го чака в къщи, да го посрещне и да го целуне на входа, да го зарадва с внимание, да го погали когато е уморен, да го гушне когато е уплашен, да се погрижи за тялото и душата му...

Чаша кафе! Но тя бе всичко което жената имаше!
Всичко!
И той и позволи да му го даде.
Прие го:-)

В ума и се запечата усмивката му.

Малко объркана, малко недоумяваща, малко въпросителна, малко снизходителна, малко насмешлива, малко наполовина...

В ума и се запечатаха очите му.

Малко топли, малко доволни, малко невярващи, малко грейнали, малко преценяващи, малко щастливи...

В ума и се запечата мига, събрал по мъничко от целия свят.

По мъничко от болката и от любовта, от деня и нощта, от щастието и от безнадежността, от радостта и мъката...

Чаша кафе! Но тя бе всичко което жената имаше!
Всичко!

С един единствен жест тя сложи в ръцете му цялата вселена, всичката си любов, сърцето си, душата, нощите си, дните... мислите...

И той и позволи да му ги даде.
Прие я!

Малко насмешливо, малко объркано, малко доволно, малко невярващо, малко наистина, малко на шега...

Но я прие! :-)))))))))))

Има неща които , човек запомня за цял живот,
особенно ако не иска да забрави!

Тя запомни усмивката! Очите! Магията на мига!

Стига и.

Обича го!