автор: bogest

/най-много ми отива/
Със смесени чувства изпращам деня
Каква суета - аз го изпращам, той дали ме изпраща
Мисля спонтанно за разни неща, дали изпитвам жажда

С трилогия дивна не свиквам и миг: вяра, любов и терзание
В терзанието съм ученик,
все още му казвам желание

Погубвам ноща не във сънища светли
В ропот и пробег засявам полетата на белите нощи
От пътища сретни до дюли мъхести, ухаещи още

Нарамено утрото чака на гарата на следния ден
Да натроши в пахарка изварата
За сочна попара за мен

Не мога да вникна в прибоя на вятъра
Не виждам в ръжта чудеса, които да стигна
И заедно с вихъра от мен надалеч отнеса и после да смигна

Постилам леглото, измивам краката си
Не правя проповед от това
Разстилам чаршафите и светнали галактики с грижа прибирам в съня