автор: joanna_vas

Хората по пясъка са мълчаливи
И сякаш мъртви са,
но те не го разбират...
Платили за сянката си твърде скъпо
и вятъра нощува
във косите им
И тежки са душите, не оставят
след себе си следи
и не кървят...
А в мирогледа им не липсва нищо,
понеже всяка сутрин
се оглеждат
във криво черно-бяло огледало,
в което знам,
че много се харесват ...
Единствено морето си е същото
и синьото небе, привело се над тях...