премерваме си сенките
по пладне
мерим с кибритени клечки
защото със сопите си подпираме вратника
нямаме врагове
затова пък имаме достатъчно приятели
от които да се страхуваме до смърт
озъртаме се ту на Изток
очакваме Антихриста от там
но и Спасител не виждам от Запад
очите ни са паунови пера
красиви
надути
и пъстри
показваме се в пълен блясък
точно като през размножителен период
опиянени от собственият си глас
миг преди да ни острелят
(по)читателите!