лебед, който на змей долетял, облякъл топлина от валса
Ти възкръсваш
лебед безсмъртен
все напред към светлината
недокоснат от мрака
който не може да те стигне
поглъщащ себе си
за да свети
с любовта недокосната
На змей, нектар и амброзия
намерил те
докоснал
долетял
По-светъл
от хортуването
Облекъл в рози
по-силни от стоманата
В сините очи
пълни с топлина
В златните къдри
пълни с искри
В черешови устни
пълни с радостта
от валса на
изумруден пръстен.