автор: spirit

Не мога да забравя онзи вятър
и дъхавата нощ във Торравиля,
ухаеща на цвят от портокали.
Очите ти се стичаха маслинено
по гънките на тънката ми рокля
и топли струи галеха бедрата ми.
Във сянката на тъмния кипарис
се бяха скрили непознати думи,
притихнали като любовни птици.
Как дълго ме разпалваше със поглед…
Разцъфваха по бялата ми шия
целувките ти като тъмни рози.
Дъхът ти парещ, гъст като малага,
прииждаше на тласъци по вятъра
и ноздрите ми жадно го изпиваха…
Една жена повика те по име…
Подплашиха се птиците в кипариса,
в усмивката ти бяла се изгубиха
като стопено в мрака обещание...

В онази нощта любимият ми каза,
че кожата ми с вкус е на малага.