автор: naf_naf

Не бива пак да ме поискаш...
Кога ли всъщност си ме искал...
и защо...
Опитвам се
                     набързо да прелистя
разкъсаните листи на душата ти
и толкоз равнодушие ме лъхва,
че чудя се
защо... ,
дали... ,
кога ли?...
Мен всъщност много малко
ме боли,
защото само тъй,
за самочувствие,
сме вплитали душите си...
Но продължавам да се ровя,
да претърсвам...
Не съм ли малко жалка отстрани
със поривите си за ценност?...
И сигурно и затова боли,
и мъничко е тъжно...
Отстрани...