Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: loni_61
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13939

Онлайн са:
Анонимни: 347
ХуЛитери: 2
Всичко: 349

Онлайн сега:
:: mitkoeapostolov
:: pavlinag

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНапразно дирих обич под луната
раздел: Хумор и сатира
автор: angar

Когато в пълнолуние Луната
на зверове, на риби и звезди,
потайните пътеки освети,
и тръгва всичко живо на земята,
по някакъв могъщ, предвечен зов,
да търси свобода или любов,
аз тихо се измъкнах от кревата.

Нечакано е всичко на света,
но най-внезапна идва старосттта.

Щом в тялото ми още блика мощ,
защо да пропилявам тази нощ!
Греховно е в такава нощ да спиш!
В такава нощ - да любиш и твориш!

Измъкнах се, и гъвкав като видра,
изтичах до квартирата на Либра.

Съзрях я - на балкончето седеше.
И ми се стори чушки да печеше!

Седи на столчето, разтворила колене.
А чушкопекът й - стои пред нея;
с лъчи приятни фустата й грее.

За да не е "студена самодива",
е нужно топлина да я облива!

По някакви едва понятни знаци,
разбрах, че джи ес ема й е на вибрации.

И вероятно мисли за мъжа си!

Припомня си похвалата голяма:
"Ти готвиш даже по-добре от мама!"

А може тази нощ да й рече,
че от баща му по-добре пече!

Днес тя не иска никой друг да вижда -
ще ме изгони и ще ме обижда,
ако съм луд при нея да се вмъкна!

Погледах я с любов...! И се отдръпнах.

Дали покрай Амарче да не мина?
Ще си побъбрим за любов двамина.
Любима ми бе тя, след нея тичах.
Преди да я познавам - я обичах!

Но скрита беше тя зад щори и зад мрежи -
макар и с най възвишени копнежи
не би се вмъкнал там дори комар!
А аз все пак се водя за Ангар!

Във сайта имам две любими котки.
Но те сега са апатични, кротки.
Не им е до любов и до хазарт.
Ще ги потърся някъде през март!

Припомних си и за Йоанна Вас!
Но да я търся не помислих аз:
представих си, как чехлите събули,
творят със страст и в транс сега с Цефулес!

Но как не се присетих изведнъж!

Та аз си имам своя страст - Венета!

Красива, стройна, весела, напета!
И винаги петимна е за мъж!

Отправих се натам - там още свети!
И кучето, разбира се, не спеше.
Но то към мене дружелюбно беше,
че Ристю щом замина за чужбина,
при нея не пропусках да намина.

За жалост, всяка сладост е до време.
И Господ бог реши да ми я вземе!

В един ужасен, страшно тъжен ден,
в сърцето й ликът ми бе сменен
с лика на "тъпанари" и "пъдари"!

Надникнах в прореза покрай пердето,
и що да видя - мястото заето!

И не от "братовчед" или от друг "роднина" -
там бяха Копи, Марта и Калина!

И някоя изрече: "Въх и ас!
Щом мъж пристъпи, със тигана - "Прас!"
Ще го халосам яко по главата,
а вие бързо - ключа във вратата,
и после за краката, та в кревата!..."

Макар че нищо не ми стана ясно,
все пак разбрах, че тука е опасно!
"Изглежда нещо лошо се пече!
Я да се махна, да се оттече...!"


Обаче накъде?
При Веси Лина!
Разбира се, към Шумен ще намина!

Намерих къщата и я завиках.
Ала съседката й само предизвиках:

- Недей я търси! Само ти не знаеш,
че те са с Папарака. Като в раят!

"Дано и Ника, рекох си, не знае,
че иначе ще има да се каят!"

И пак съм сам-самичък под небето,
където,
на небесния престол,
в зелено-жълто-ален ореол,
луната, като златен кораб, плува.

Къде е Пинче - да я нарисува...!

Къде е Пинче!?!?!?!?

Двете със Естела
Родопа планина ги е поела!

И тук си спомних за Миднайт Уич!
Миднайт Уич е за мъжете бич!
Две седмици и в нея влюбен бях,
но думичка да чуя не можах!

"Любовта се надигаше в мене,
в нетърпение - да разцъфти!
Но безчувствена, ледно студена,
Като цвете подсече я ти!.
И умря тя - детенце невръстно,
недостигнала младост и мощ,
като светла зора, след която
веднагА е настъпила нощ!"

Но аз това убийство й простих,
добрите чувства с нея - съхраних.
Не я упрекнах, не тая омраза.
Отдавна й простих, че ми отказа.

Уич и този път не проговори.
Вратата на килера ми отвори
и ми посочи да си избера
килимче, черен клон или метла!

Съвсем набързо нещо си избрах,
и бързо към Родопа отлетях.

На хижата под дървената стряха,
прегърнати, Естела с Пинче спяха,
сред мили ученичета безброй,
сред ангелчета херувими - рой.

Ръката в лакът Пинче беше свила,
и междуметието си прикрила.

Понечих по-отблизо да се взра,
Но тук един Кентавър изпръхтя.
Размърда ноздри и присви ушите,
любезно си оголи и зъбите.

- Не се надявай да ти разреша!
Единствен аз с тях може да греша!

И тук ми писна!
Да се невидели!
По дяволите Пинчета, Естели!
Кентаври, кранти, мулета, катъри!
За всичко и навсякъде - кахъри!

Припомних си със обич за Калина.
Калина е чаровна!
Златна мина!
Но щом дойдоха Лари с Калигула,
за нея се превърнах в кръгла нула!
Сега и Богест!
При това видях -
тя тази вечер пак е при Венета.
С Венета двечките са неразделни -
обичат се, ревнуват и се дебнат.
Възможно е и с двете да поспиш,
но първом трябва да ги отделиш!

Не си помислих въобще за Рони!
Не е за мен - за нейните балони
са нужни бойни, истински патрони,
и много млад и издържлив ловец,
и смел и много бърз, умел стрелец!

И тука беше време да си кажа,
че ми е време от любов да се откажа!

Но ме поведе бедното сърце
към бодуарите на Алфа Це!

Макар че публично не я почитам,
аз често стиховете й прочитам!
Пропити от тъга, от кротка нежност,
тъй близки са до моята душевност!

Видях я как се гушка във кревата
до своята любима - Самотата!

Целунах я по спящото оченце,
И й прошепнах тихо, на ушенцето:

- Кажи й да си тръгва - самотата!
Ще ни е тясно - тримата - в кревата!

Тя бавно, много бавно се събуди,
И ми отвърна, без да се учуди:

- Не тя - оттук ще си заминеш ти!
Макар на благороден да се правиш,
ще ме налюбиш и ще ме оставиш!
Къде по-вярна ми е Самотата!
Тя винаги е с мене, във душата ми!

И аз, след като й се извиних,
назад към своята квартира свих.

Завърнах се при свойта самота.

Прегръщах се със нея, ядох, пих!
И тя ми продиктува този стих!

31.08.2005.


Публикувано от BlackCat на 02.09.2005 @ 06:48:34 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   angar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

26.09.2021 год. / 10:27:56 часа

добави твой текст
"Напразно дирих обич под луната" | Вход | 14 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Напразно дирих обич под луната
от Hulka на 02.09.2005 @ 16:51:26
(Профил | Изпрати бележка)
Нямам думи за коментар, написал си го направо невероятно!
Поздрав :-))


Re: Напразно дирих обич под луната
от libra на 02.09.2005 @ 08:43:52
(Профил | Изпрати бележка)
))))))))))))
ми то цяла поема бре ангар ))
либра на балкончето с пола, хе )

веселичко )


Re: Напразно дирих обич под луната
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 02.09.2005 @ 08:58:25
(Профил | Изпрати бележка)
Припомня си похвалата голяма:
“Ти готвиш даже по-добре от мама!”

А може тази нощ да й рече,
че от баща му по-добре пече!

Сутринта съм ритала от смях на това :))) Представих си те над чушкопека :)) Извинявай ;)

]


Re: Напразно дирих обич под луната
от libra на 02.09.2005 @ 10:58:03
(Профил | Изпрати бележка)
аааааааа нема нищо, смей си се, смехът води до отделяне на серотонин, а той до подобряване на настроението, а пък ритаща от смях котка си е гледка която си струва да видиш )

а и щото ме познаваш ти визуално, аз с поличка и над чушкопека, ми смешно си е )))
кат си ходя само с памучни широки панталони )
и некакви балкончета с чушкопеци )

абе смех да има и стихове да се раждат..)
и аз се смях..)

]


Re: Напразно дирих обич под луната
от Dimi на 02.09.2005 @ 08:59:04
(Профил | Изпрати бележка)
това е много интересно, харесвам!))))


Re: Напразно дирих обич под луната
от rajsun на 02.09.2005 @ 09:26:54
(Профил | Изпрати бележка)
Хе-хе!
"- Кажи й да си тръгва – самотата!
Ще ни е тясно – тримата – в кревата!"

Дълго е, но интересно!
Трудно се постига!

Поздрави!!!


Re: Напразно дирих обич под луната
от angar на 02.09.2005 @ 10:04:32
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Това за самотата наистина е чудесно казано - но не от мене. Това е израз от стих на Алфа Це! И там тя наистина казва на самотата да си отива; но не зарад мене, а зарад любимия си!

]


Re: Напразно дирих обич под луната
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 02.09.2005 @ 09:36:15
(Профил | Изпрати бележка)
"Дали покрай Амарче да не мина?
Ще си побъбрим за любов двамина.
Любима ми бе тя, след нея тичах.
Преди да я познавам - я обичах!

Но скрита беше тя зад щори и зад мрежи –
макар и с най възвишени копнежи
не би се вмъкнал там дори комар!
А аз все пак се водя за Ангар!"

Брех, тези мъже как бързо се отказват ;)
Фантазията им стигна до един комар и толкоз :)))

Шегата настрана, обаче се забавлявах страхотно. И римите, и ритъмът, и всичко си му е на мястото - и чушкопекът даже :))))


Re: Напразно дирих обич под луната
от somebody на 02.09.2005 @ 09:47:28
(Профил | Изпрати бележка)
Ангар, Ангар, наистина ще пукна ))))))))) Най ми хареса за Йоана Вас с Цефулес и за Либрета, естествено и за Винета )))))))
Накрая нещо натъжава, но сигурно защото е дълъг стиха. Поздрав!


Re: Напразно дирих обич под луната
от ninamsikva на 02.09.2005 @ 09:50:41
(Профил | Изпрати бележка)
нищо, че мен ме подмина
смях се даже за двамина:))
Поздрав:)))


Re: Напразно дирих обич под луната
от ESEN (z55@dir.bg) на 02.09.2005 @ 10:00:07
(Профил | Изпрати бележка) http://esen.blog.bg/
Много весело! Дълго, но се чете на един дъх!
Благодаря за настроението, което ми подари!
Поздрави!


Re: Напразно дирих обич под луната
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 02.09.2005 @ 10:01:28
(Профил | Изпрати бележка)
P.S. Може би не е лоша идея да започнеш да дириш под слънцето обич, м? :))))


Re: Напразно дирих обич под луната
от angar на 02.09.2005 @ 10:07:44
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Благодаря ти, Амарче! Съветът или идеята ти наистина е страшно разумна и интересна! Дали обаче и там ще я намеря?!

]


Re: Напразно дирих обич под луната
от Layla на 02.09.2005 @ 11:28:20
(Профил | Изпрати бележка) http://cicle-layla.blogspot.com/
ха ха ха, то сълзи, то смях, то как по-рано не видях :))))

Ти всички изброи, животни, крави,
а само мен ме в тъмното забрави:((

ама много ми хареса, както спомена "пъдаря" хем дълго, хем интересно :)))



Re: Напразно дирих обич под луната
от angar на 03.09.2005 @ 14:29:39
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Лейла, за тебе всеки мъж копнее!
И аз в това число! Ала не смея
да се закачам и задявам с тебе!
Чаровна, смела, весела, добра си -
Ала нали над мен си много класи!

]


Re: Напразно дирих обич под луната
от angar на 03.09.2005 @ 16:32:48
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Лейла, да те запитам, че забравих:
кои от споменатите са "крави"?
За мене всички те са хубавици!
Най-много да ги наречеш "юници"!

]


Re: Напразно дирих обич под луната
от Marta на 02.09.2005 @ 15:12:45
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
:))))))) "прас" с тигана, а?
бе не сме такива мОми ние, ама карай, смех се от сърце


Re: Напразно дирих обич под луната
от copie на 02.09.2005 @ 23:17:31
(Профил | Изпрати бележка)
Юхуууууууу!!! :))))))))
Направо ми призля от смяаааах!

Страхотно шоу, ангар!
Благодаря тиии!
(за другите не знам... :))))


Re: Напразно дирих обич под луната
от Kalina на 02.09.2005 @ 23:34:31
(Профил | Изпрати бележка)
Ми мисла си за ко ли по-напред
да зема тука да са управдая.
Ангар, нъл знаш ма,
чи ни съм у ред,
сига кат ревна, а?
Чи чак ду края.
Зако таквиз минорни ги ридиш
и тикаш са при самотата.
Ней лесну с нея
на идин миндер да спиш -
ши та утвива ногу,
има да са мята...
Затуй та мола,
ндей са апстрахира,
кугат да та налегни ина либофт.
Таман роди са нещу,
земи да умира,
ам ко да праиш...
То... Жувот.
Утивам ся да угаса Луната,
закот най-ногу е виновна тя.
Или шса пръкват
бръмбари ф главата,
ку не либови,
аку не - тъга.
...........
Винета кат са върни, ши видиш ти!:))


Re: Напразно дирих обич под луната
от angar на 03.09.2005 @ 21:52:00
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Стихът не лъже! Ако той е тъжен, това е че животът ни е тъжен! Но вече наводнението мина - тъй че спокойно си плачи, Калина!

]


Re: Напразно дирих обич под луната
от mai4ka (maichka@abv.bg) на 06.09.2005 @ 00:17:31
(Профил | Изпрати бележка)
Грехота е драги ми Ангар
в такава нощ да бъдеш сам.
Любов да срещнеш се надяваш,
а Мая и Венера ги забравяш.

Четат ти стиховете, редовете...
почитателки са ти и двете.
За гости къщата си стягат,
а ти със други се задяваш.
..................................................

Смях се от сърце Ангар:-))))))
Няма друг като теб да пише!
Поздрави!


Re: Напразно дирих обич под луната
от angar на 06.09.2005 @ 11:58:54
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Благодаря ти много, Маичка! Трогна ме! Толкова мил и насърчителен коментар не бях получавал!

Навярно друг не пише като мен,
но много пишат по-добре от мен!

А следващият път не ще се бавя,
и най-напред към вас ще се отправя!
И съм уверен, че ще бъде друго!
Не тъжно, ами шеметно и лудо!

]