автор: Anton_Fotev

Само нейния глас, единствено нейните очи, нейните устни, нейния усмихващ се с превъзходство поглед, нейните гърди, нейния силует. Само нейния аромат, нейното полюшване от таза при всяка от ситните й стъпчици...
Пръстъпва една педя и половина, а имаш чувството, че ще се пречупи от кръста. Горната половина на тялото й отива назад, сякаш се обляга на невидими мъжки длани. Бедрата й преливат леко напред при самата крачица ....
....През цялото време осъзнаваш, че си лишен от собствената си воля и преценка, но не можеш да направиш нищо. Колкото повече се съпротивляваш, колкото по - велика е Волята ти, толкова повече се натрупва жизнения огън в теб. Започва да те гори, да изпепелява разума ти, отнасяш се в неподозирани земи на болката ...
.. и през цялото време, докато се съпротивляваш, едно сребърно гласче ти напомня, че те чака най - сладостното поражение, което може да съществува...