Пера от щъркели
в разорана нива
измито Слънце
след пореден дъжд
кратко Лято,
което си отива-
желано, ненаситно,
като влюбен мъж.
Вълните диви
пак чела разбиват
в петите нежни
на пленителна жена
събрала изгреви и залези
от лятото си
във омайна мараня.
Има нещо екзотично
във пейзажа-
като колибри пърхащ,
от вълните осолен.
Лятото през рамо
тъжно гледа,
усмихнатата Есен
тича срещу мен.