автор: vitsavia

Съмва се,
защото се събуждам -
опожарила съм нощта
от много вглеждане.
Не съм се задомила още -
шия си небе,
престилка
и торба с надежди -
чеиз,
на който краят му,
завързан с проклятия
и закован с измъчен гвоздей
на стената
ме имитира -
смешна и
иконописана.

Засрамен,
изсънуван,
Бледият зограф
наднича от леглото ми…