автор: Layla

...
тиха е църквата,
и литургията мина,
стенещи демони чакат пред портите,
тръгвам,
дали ще ме вземат.

Псалмите още
кънтят във главата ми,
пусто е,
чак полудиво,
неми молитви замръзват
по устните,
някога, толкова живи.

Жалки съдбите ни,
висят от купола,
гола камбана отеква,
вяра погубена бяга със смисъла,
тътенът в мене не секва.

Мрачен е храмът,
а тежка главата ми,
празна,
до кръст коленича,
мрачния демон разкъса душата ми,
луда,
на него приличам.

Сбрах греховете,
в краката му хвърлих ги,
пошли са дните ни земни,
вдига ръка и белязва очите ми,
този път,
знам,
ще ме вземе…