автор: iony_ada

Облечена във сенки на тополи,
нощта танцува, шепне, моли...
Наднича между клони голи
суетната луна и се навежда,
лицето си сияйно във потока
отново тази нощ оглежда,
пропита тишината е с надежда
и клепки тъмнината свежда...
А Ти и Аз сме сенки спотаени,
един във друг екстазно разтопени,
докосваме се с устни нажежени,
телата ни се парят навлажнени.
Страстта е порив към първичност,
греховна плътска хармоничност.