Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 769
ХуЛитери: 0
Всичко: 769

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСемейна хроника
раздел: Любовна лирика
автор: PaparakaPV

Един ден когато съм вече на възраст преклонна
Когато с бастуна бродирам на паветата дупките
Ще се върна при теб. Ще потропам. Ще те целуна.
Ще ти разкажа тогава - как и защо си заминах

Как така се получи и защо се разминахме някога
Уж се срещнахме, а не можахме да се познаем
Като малки деца, които постоянно се цупеха
Все се карахме, викахме и винаги нещо деляхме

Защо не успяхме да си разпределим хоризонта
Звездите не достигаха да си правим подаръци
Посивяваха дните, пепеляво скърцаха думите
Почти неусетно на пръсти достигнахме края

Така и не научихме своите мънички тайни
И се криехме в себе си без да допускаме другия
Водехме някакви глупави и измислени битки
А победители нямаше и двамата бяхме губещи

Днес всеки съжителства сам със своето его
Все още помним, понякога малко тъгуваме
Срещаме се и разминаваме като непознати
Но с кожата си усещаме плача на душите си.


Публикувано от railleuse на 31.08.2005 @ 17:01:37 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   PaparakaPV

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.2
Оценки: 10


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 04:51:28 часа

добави твой текст

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Семейна хроника" | Вход | 8 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Семейна хроника
от Ray (bdoych@abv.bg) на 31.08.2005 @ 17:28:24
(Профил | Изпрати бележка)
Хроника на малките и големите неща. Май няма нужда от коментар.


Re: Семейна хроника
от PaparakaPV на 31.08.2005 @ 17:56:42
(Профил | Изпрати бележка)
Права си Рей.

]


Re: Семейна хроника
от aragon на 31.08.2005 @ 17:51:00
(Профил | Изпрати бележка)
poeziq!nai posle v hulite.net da moje da se pro4ete istinska poeziq,vij za nastroenieto koeto nosi ne sum taka entusiazirana,leko me nabolqvat edni spomeni,no e dobro.adski dobro.


Re: Семейна хроника
от PaparakaPV на 31.08.2005 @ 17:57:52
(Профил | Изпрати бележка)
не знам дали точно това е поезията, но се радвам че те е докоснало по някакъв начин.

]


Re: Семейна хроника
от Nika на 31.08.2005 @ 18:22:42
(Профил | Изпрати бележка)
До сега повече от 130 четения и само двама коментирали. Странно е.
Защото не е битиен стих?
Защото никой не може да се припознае?
Аз имам своите отговори :)))

Майна, стихът ти е добър, топъл, мил, но не бих се изразила със суперлативи за него, почитателка съм на друг вид стилистика (В жълто) :)
По отношение на съдържанието бих казала две неща.
Мисля си, че всички искаме да обясним някому защо сме си отишли. Предполагам, че инстинктивно търсим опрощение.
Но мисля още, че отговорите са излишни, ако са безвъзвратно закъснели.

Ми това е... този път без мармалади :)))


Re: Семейна хроника
от PaparakaPV на 31.08.2005 @ 18:33:14
(Профил | Изпрати бележка)
Ми майна всъщност далеч не съм убеден че това е точно поезия. Може би точно тук се крие по-скоро разковничето за липсата на коментарии. Което всъщност не е и толкова важно. Нито пък оценките. Достатъчно е, че някой си е направил труда да го прочете, а може би и не веднъж.
Всичко останало е прах в очите на слепите.
И ти благодаря за откровеноста !

]


Re: Семейна хроника
от copie на 31.08.2005 @ 18:27:27
(Профил | Изпрати бележка)
Технология на раздялата :(


Re: Семейна хроника
от PaparakaPV на 31.08.2005 @ 18:34:17
(Профил | Изпрати бележка)
мда. Мога да напиша реферат по темата, но май не съм единственият, нали ....

]


Re: Семейна хроника
от ElToro на 31.08.2005 @ 18:30:39
(Профил | Изпрати бележка)
Знаеш ли кое е най-глупавото ?

Всеки си мисли , че това ще отмине него ... Че той е щастливото изключение от правилото ... И така на преклонна възраст става философ .... На свой ред се опитва да предпази останалите от своите грешки .... И му се иска да вярва , че ще го послушат... Но те си мислят , че това ще отмине тях ... Че са щастливото изключение от правилото ..........

Поздрав !
;-)


Re: Семейна хроника
от PaparakaPV на 31.08.2005 @ 18:41:42
(Профил | Изпрати бележка)
х ехе майна аз на застаряващ философ ли ти приличам? :)))
Шегувам се. Може би си прав в разсъжденията си. А може би понякога просто изливаме това което ни тежи върху хартията с думи.

]


Re: Семейна хроника
от somebody на 31.08.2005 @ 18:43:34
(Профил | Изпрати бележка)
Тъжничко. То това с битките и разпределянето на хоризонтите не беше ли само в първите години? После всеки си свиква с номерата. Важно е да се излъчат двама победители. Знаеш ли кое е най-тъжното. Ето това:
Един ден когато съм вече на възраст преклонна
Когато с бастуна бродирам на паветата дупките
Ще се върна при теб. Ще потропам. Ще те целуна.
Ще ти разкажа тогава - как и защо си заминах

Не е задължително да се чака толкова дълго........





Re: Семейна хроника
от PaparakaPV на 31.08.2005 @ 18:57:30
(Профил | Изпрати бележка)
Всъщност в такива ситуации няма победители. И битките не са само в първите години, особенно при такъв край. До последно са.
А за чакането, задължително е. За да го осмислят. И двамата.

]


Re: Семейна хроника
от somebody на 31.08.2005 @ 19:04:02
(Профил | Изпрати бележка)
Жалко за това, което казваш. Аз не съм от сериозните биткаджии. Или до сега съм участвала само в равностойни битки, или не съм имала желание да воювам. Може би зависи много от участващите в сражението. Струва ли си да се води?
Забравих да кажа, че стихът е написан, така че размисля. Добър стих, но тежък.

]


Re: Семейна хроника
от solaris на 31.08.2005 @ 19:24:02
(Профил | Изпрати бележка) http://solaris.blog.bg
tolkova se pripoznavam v dumite ti Priatelju...Istinski viarvam 4e dokato 4ovek e jiv i obi4a vinagi moje da poiska proshka i da mu se prosti, dokato e jiv niama nepopravimi nesta ima zainatili se v sebe si ego-ta;))
hubavo pishesh, mnogo emozionalno...


Re: Семейна хроника
от PaparakaPV на 01.09.2005 @ 09:57:17
(Профил | Изпрати бележка)
Мда....егото ни.....

]


Re: Семейна хроника
от Hulka на 31.08.2005 @ 23:39:49
(Профил | Изпрати бележка)
Страхотно е написано, накара ме да погледна навътре в себе си....НЯМА ДА СИ ЗАМИНА!


Re: Семейна хроника
от PaparakaPV на 01.09.2005 @ 09:57:43
(Профил | Изпрати бележка)
първо погледни вътре.....

]