автор: bogest

/на Виктория/
Комето, ти ме трясна през лицето
Остави ми в очите огнена черта и миглите ми изтощи от огън

Прелиташ в лунни нощи
Но луната и не предполага, доколко е вторична
Вселената е твоят кръговрат
А моят врат е жертва угасена
Шаманите не могат да го изядат
Защото дъщеря им беше ужасена
Политаш пак нагоре
Рееш се
Не хаеш
Не знаеш, че планети са нашите звезди
На атоми от водород се хилиш като прилеп,
Защото в тях не виждаш никакъв живот
Но не е истина, че си пъстърва, когато с водопада се нападаш
Мараня е твоята свекърва и падаш или ставаш, ти се мяташ
Жена от мъж
Задръж на господ дръжките
Не може седем дена да сколаса
Жена от дъжд
раздържани задръжките
Горкият старец е целият наквасен

Въртиш се
Знаеш, че светът е малък
Разбираш го точно с онова место
Поиш ме
В движението ти той не изглежда жалък
Във форма на лице е твоето листо

Интуиция се казва пробиваемата мощ на съзаклятието
Децата се разкарват голи сред звездите
Чистички телцата им се реят
От грижовна длан, с безгрижие умити

Заслушан някога,
Когато покрива цъмбурка
Усещам че не изпитвам дрямка
Не мога да заспя докато буден
Сред потопа виждам златната си сламка
Гълъбът излита и се връща
Не заради онзи мъдър мъж
Гълъбът се връща, за да каже
Че над дъгата има още дъжд

Жена си
А не си
Безвременно
Роси