автор: dexoster

Ще повървя из дебрите на
самотата
Ще ходя бавно по безлюдни
улици
Ще ровя тихо като работлива
мравка
За мъничко зрънце оставено от
другите

Ще те намирам денем по чаровната
усмивка
А нощем бавно ще те търся в
топлината
Ще идвам като стара песен в
планината
И ще ехтя сред хълмове
непроходими

Ще бъда - щом ще плувам в
спомени
И ти до мен ще сътворяваш
светове
Ще озарявам кротко думите
изречени
И двамата ще се обличаме във
цветове

Ще се пързалям сам по кожата ти
хлъзгава
и ще попадам в твоите обятията
жадувани
Ще те погаля и ще разпилявам
образи
И после ще отмина като буря
смъртоносна

А истинска ли ти ще бъдеш -
питам те
Не искам като бурята да си
замина
Ще се извърна пак за да съм
сигурен
Че моята звезда родила се е в
небосвода