автор: Layla

Когато се огледам във очите ти,
разкъсаните истини се стичат,
и нищо не откривам там за себе си,
а устните ми кърваво прехапани

не знаеш,
ала, още те обичат…

и крясъци на полудели гарвани,
се блъскат гръмотевично в главата ти,
и пак достигам изворите,
жадните,
ала не пия,
суха е водата им…

приличащи на камъни са устните,
с които ме изричаше накъсано,
и пареха тогава като слънцето,
прогарящо сега едно разкъсано
безумно тяло,
в нищото разпръснато…
-------------
и ако без да искам се огледам в думите,
висящите
на куки пред очите ми,
и лепкава е болката, безумната,
изтичаща,
разяждащо,
безмилостно,
във дланите треперещи събирам я,
за да оставя част от теб до себе си…

и ако някак,
някога по съмнало,
огледам се в дъха ти, още спящия
ще се събудиш ли заради мен
и дъното
да стигнем заедно
докосвайки душите си,
за да получим мрачната присъда,
вместо
всеопрощаващо причастие.