автор: Tatuncho

Не е горещо, подухва.
Свирят щурците за тебе.
Въздухът пълен е с обич.
Тихо те каня. Приемаш.

Твърдото "Да" ме побърква.
"Хайде!" успявам да кажа.
После разбирам, че тръгваш
в друга посока. Студено.

Даже въпрос ми задаваш:
"Искаш ли нещо от мене?"
Искам те с цялата нежност
в мойте ръце да те взема.

Свирят щурците за тебе,
блузата дръпва ти вятърът.
Твойта ръка е настръхнала,
цял живот мен ли си чакала?

Не е горещо, подухва.
Свирят щурците, приспиват.
Утре, когато попитам,
пак ли ще си отидеш?