автор: tender

Не обичам шума, нито мрака.
Често правя си тъмно кафе
посред нощ, че зъбите тракат ми
от студа на живот-фоайе.

Много шумен е нощният мрамор.
Всяко токче отеква възбог.
Чаша черно кафе без компания
с две цигари, е хубав урок.

И невидим до масата тъжна,
по звука опознавам света.
А звукът ме боли и ме лъже
с всяко хлопване на врата.