автор: estela41

Тя сърничка е : стройна и дива,
може би е била самодива,
щото явно магии умее,
че смехът й съня ми владее.

Аз забравям и кой съм, и де съм,
и за рядката леща , без чесън.
Буден гушкам леглото си влажно.
Неудобствата стават неважни,

щом тя в стаята сънено диша,
аз пък, зяпнал, копнея, въздишам...
и прелиствам неписани страници,
а делят ни ...само две раници.

Ако беше ми метър ръката,
да и стана щях гребен в косата.
А сега от студа се укривам,
няма начин да се телепортирам.

Я по-скоро в съня да отплувам,
двете раници там ще щурмувам.