автор: utro

Ароматът на магнолия
събуди мечтата
и тя затанцува
под медни тимпани.
Човекът е чувство,
събрано от пясък
и ум, замъглен
от мускус и желание.
Златисти тавани
са сякаш ръцете.
Лютня е на устните
тъмният рог.
А стройни индуси
владеят сърцето,
решено да бъде
и дявол, и бог.
Ту камъче речно-
душата му скита,
подхвърлена сякаш
от бурни води.
Ту крясък на птица
над него прелита,
ту тихо в просъница
блясват звезди.
Какъв амулет
срещу себе си носи!
Един безоар
за страстта сътворен!
Направен не с гипс
или капки от восък,
а взет от сърце
на арабски елен.
Един аметист -
хванат в камъка вятър -
да свети, когато
се втурне нощта.
И рог от ехидни на прах
срещу мрака,
за да спаси свойта светла душа.
Обсипана с толкова думи тъгата му
реди броеница от чужди очи!
Човекът -
глухарче само срещу вятъра,
а всъщност -
гранит от ранени мечти!