/възпрепятствана надежда иззад завесите поглежда/
О, ти Муми
Ще подслониш ли
Листенцата от майски вишни
В книгата и този път
В наивност розова да спят
През юни дават плодове
Но не за теб, за мене - не
Блажени хващат ги децата
Преди да паднат на земята
И да ги глътнеш ти, Муми
Май продължава да ръми
Оставащите часове
Тъкат на стана си перде
Да спуснат пред очите ни
Шарката на тези дни
И възпрепятствана надежда
Иззад завесите поглежда
Едва ли тя ще разбере
От мене не. От тебе? Не
Какво подшушна ми Муми