автор: Tatuncho

Събудих се след сън със теб
и идвам, да те видя!

Сега, като те срещна, ще река:
- Защо дойде? -
Ала за щастие, (или за беда),
теб няма да те има.
Напразно през нощта сънувах
твоето лице.
Самата мисъл няма да те доведе
при мен, любима.

Ти, сигурно имаш дузина мъже,
дето шепнат в ушите ти
думи любовни,
и предложения горещи.
Мене, в тази редица,
и да щеш, и не щеш,
чакащ за разпиляното щастие,
няма да срещнеш.

Мойте думи ще екнат
като пирински склон,
моят стих ще трещи
в тишината на самотата.
Мойте рими ще са
на тревичката стон,
дето с теб поомачкахме,
преди да стигнем
до небесата.