автор: sincerityg

Отворих първия тълковен речник, който ми попадна. Оказа се, че глагола "обичам" има четири основни значения...
при това все положителни: 1. изпитвам чувство на силна привързаност и нежност към някого или нещо; 2. имам влечение към нещо; 3. приятно ми е да правя нещо; 4. ям, пия с удоволствие; харесвам...
После разлистих своя емоционален речник на отминалите връзки... там, срещу същия този глагол се открояваха значенията: 1. проблем, гооолям проблем... ; 2. глас в пустиня... отговор не се връща... мъжете рядко казват тези думи... най-често в момент, когато осъзнават, че могат да те изгубят... или по време на секс - но това не се зачита, Мамка му!, когато свършва във или върху теб той обича всичко, а с изпразването и в двете му глави не остава нищо от случилото се и казаното отпреди няколко минути, а при други - отпреди няколко секунди... 3. разбира се, срещат се мъже, които прекалено бързо ти споделят привързаността си като казват "обичам те" още в началото на връзката, когато ти все още чувстваш само привличане. Обикновено те също толкова лесно и те напускат, заобичвайки някоя друга... емоционални личности, които без усилия, а понякога и без умисъл, признават чувства... но пред всички... ти си само част от многото... май ги наричахме женкари, сега им казвам грубо ку.в.ри...
Подобни разочарования и приказки ни карат все по-трудно и рядко да споделяме обичта си към партньорите. Действията към тях, може и да подсказват какво изпитваме, но понякога е нужно да наричаме нещата с истинските им имена. Но не го правим... от страх да не бъдем отхвърлени, НЕразбрани, любовта ни да не бъде споделена... изчакваме той пръв да каже "обичам те"... но все не се случва... тогава, в някакъв емоционално лабилен момент (обикновено преди месечния цикъл) му признаваме... а реакцията му е непредсказуема. Често бягат като подплашени от куршум животни... все едно думите са капан, в който, ако попаднат няма да успеят да се освободят никога... смешно е! Защо да не казваме това, което си мислим, без страх, че този отсреща ще си отиде завинаги, провокиран от гласно изказаните думи... а уж търсят - "... Жена, която да е откровена, да ме обича и никога и за нищо да не ме лъже..." - противоречиви копелета! - Разберете какво наистина искате и направете публично изявление, определете правила, за да ги следваме, щом не приемате да бъдем импулсивни... Не, цял живот да се лутаме и да се чудим за най-малката брънка в отношенията, да подбираме думите и действията си към най-близкия за нас човек...
Срещала съм мъже, които приемат "обичам те" като знак, че си само тяхна и се чувстват свободни да правят каквото си поискат сигурни, че ти винаги ще им простиш и подслониш...
Отдавна вече не споделям чувствата си пред мъжете... именно, заради тях самите. Изградила съм си стена, зад която емоциите нямат място. Страданието обаче е голямо, когато чувствата се подтискат... даже на моменти повече от признатите, но несподелените... от онези, след коита следват дълбоките депресии...
Едни дан казах на всичко това - Майната ти!... Последва признанието... реакцията на мъжа... а сега седя и пиша разни идиотски феминистки заключения... Защо правите така, че човек изпитва страх да извади на бял свят това, което е вътре в него, в душата му... Вие, нямате ли своя, която да чувства понякога същото!? Защо не си помагаме един на друг, а само усложняваме съвместното си съществуване!?...