автор: bogest

/стана ми интересен коментарът на Усмивчица в сутрешното ми стихотворение, предложих й "симбиоза". Това е резултатът/

Сутрината си мислех за бели гълъби
Изписах ги тук с букви в цвят чер
Изнесох боклука по измитите стълЪби
И се върнах да видя дали някой ги е чел

В коментарите видях изненада една
Пише ми някаква красива жена:
"А за орлите, виж за тях не знам.
Но стува ми си, че самотно им е там :-)))))))".
Не знам коя е, но е с ник Усмивчица.
Хареса ми името, предизвиква интереса и й писах:
"Знаеш ли кво, Усмивчице? Този апостров ми хареса.
Разреши ми, моля да го публикувам като добавка
към стихотворението с цитиране на твоето име естествено.
Ще стане много хитро, обещавам."
Вечерта гледам че тя ми отвръща:
"естествено, че разрешавам...
само че не вярвам някой да го публикува ;-))))
Усмих!"
Аз се правя че никой не чува и си мисля
дали пък не се провалих,
но отвърнах обратно:
"Тенкс. Ето как става това"
и започнах отново от първия стих

Как ми е ненужна волята за пъстър свят
Отлитат гълъби в простора
За да се върнат бели
Писмата им пристигат с слънчев аромат
В безредните пространства на мечтите
Съчиняващи измами до захлас
С небрежност и със доброта пропити
Отказвайки желани подаяния
Колко дълго лутат се орлите
Със хищен порив се спускат над
Тънката линия от странен молив
Така приличаща на тънък зов

Пропуснах няколко незначещи неща
не ми е трудно да се разделя с едно прекрасно вчера
и ето тук се появява тя -
една Усмивчица от сайта ни като Венера
от мидата на нейната наивност
излизат думи като кръговрат:
"Нуждаем се от пъстър цвят,
в моментите от сивота пропити
От гълъби, трохичките да изядат
и да отлитнат сякаш по-честити ...

А за орлите, виж за тях не знам.
Но стува ми си, че самотно им е там :-)))))))".