автор: aragon

хладна сутрин тя спи той я гледа и гали
така завършва нещо, което започва така:

той, който й целува ръка
тя, която се напива от парфюма му
той, който иска да я изпрати
тя, която е цялата негова

той, който е целият пръсти желания дълбочини докосвания
там където е неморално да се изпише
и нейната неустоима женственост
с вкус на малини и мандарини и
всичко което напомня ммм
погледът му се оплита в падналите като жертви
на разменените втренчености презрамки
докато колената й ще издълбават в килима дупки
подобно на купчето лед което се вкоренява
във вече празната чаша светът е звуков от гласа му
и загадъчно усмихнат от заповедите
и как ръцете му ще дърпат косата
за да е светът кадър от нейната походка
полюляващи се облизани устни захапват
нейния чар
кой носи вече костюми
всички искаме да сме голи като охлюви
и да пълзим един към друг
той да танцува в нея
тя да се прави че не схваща ритъма
обаче разобличава я натиска на очите му
не и когато той ще е тук и по тъмно и светло
а тя ще му напомня за анжелик преди да пият ликьор
като истински аристократи да сменят чаршафите всяка вечер
въпреки че ще спят на пода
няма нужда дори от думи

рамката на прозореца е паспарту за цветната
фотография на оголени тайни и
всички сезони си чукват среща на девети октомври
вятърът дирижира неспирна симфония
за изгубилите се няколко пъти по два пъти
с почерка на незапалена цигара
и овалът на окото й
нещо средно между неистова нужда
и мисълта че той е бяла река, която ще се влее в нея
и ще покълнат дебелите сенки
на фикуси липи и смокини но пак
няма да е достатъчно за да догледам филма докрай
филма за потопените й пръсти в мокрите му помисли
но няма да има птици на които да изкрещи
че я обича
той, който очаква от нея неудържима близост
и поглежда дали не е готова
защо за всичките тези старание търпение
подход гривни шалове копчета
накрая дрехите пак ще са без значение
той, който подчинява с един жест
тя, която е цялата прашинки ванилия
той, който с един намек запраща към нея
изтръгнати звуци
бележки с по няколко букви
но символични, което е невероятно
тя, която подсказва в смеха си че
нещата които я занимават са едно или две
той, който е първото тя, която е второто
наоколо разхвърлени листи и по всичките тях:
той, който е неин тя, която е негова
и по-ситно: подаръка ми за теб съм аз
отвори ме и ще разбереш защо