Как ми е ненужна волята за пъстър свят
Как ми е ненужна волята за пъстър свят
Отлитат гълъби в простора
За да се върнат бели
Писмата им пристигат с слънчев аромат
Прибоят на желанията връща стиховете цели
На райската, неземна флора
Каква умора пада между нас
Когато се промъкват разстояния
В безредните пространства на мечтите
Съчиняващи измами до захлас
С небрежност и със доброта пропити
Отказвайки желани подаяния
Колко дълго лутат се орлите
На безрезервната любов
Със хищен порив
С поглед остър следят от висините
Тънката линия от странен молив
Така приличаща на тънък зов