 |  Много плаках, обич моя,
наводних земята.
Цяло лято - все порои,
облаци намятам.
Ей сега си го признавам,
няма друг виновен -
аз съм, само аз бе, джанъм-
от реване...спомен.
Виж - потопи предизвиках
толкова големи,
катаклизмени направо,
времеви промени.
Много чаках, мъко моя,
истукан съм вече -
да прегазиш през пороя
дето ме повлече.
Публикувано от BlackCat на 27.08.2005 @ 09:30:16
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 12
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Признание" | Вход | 9 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Признание
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 27.08.2005 @ 09:34:17
(Профил | Изпрати бележка) | | Сериозните неща се казват уж между другото под формата на хумор? Отказвам да го приема като хумор, но много ми хареса. Ще взема и аз да се призная :)))) Няма да ти оспорвам поройността де ;) |
]
]
Re: Признание
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 27.08.2005 @ 16:54:22
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | Алиса все едно виждам, как плачеше със сълзи като локви
и заформи река пред вратата ... и тукашния й Зайо закъсняял,
ах закъсняващ, пак закъснял, но за среща не с Кралицата,
а с Дамата на сърцето си ... :) |
]
Re: Признание
от Marta на 28.08.2005 @ 15:36:03
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | хахаха, верно, в "Алиса", горката Алиса...сбогом, мои нозе...толкова висока става, че гигантските и сълзи образуват езерце, в което се подхлъзва и цяла цопва като придобива отново реални размери...
:) много забавна книга, толкова шантава
поздрави, Мег |
]
Re: Признание
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 28.08.2005 @ 16:14:02
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | а помниш ли като я питаха "Ти коя си" как Алиса отговори: "Вече не знам, от сутринта се променях толкова пъти"
или пък чеширската котка - усмивка има, котка няма
изобщо, гениални хрумвания ;) |
]
]
Re: Признание
от somebody на 27.08.2005 @ 09:57:46
(Профил | Изпрати бележка) | Обещай повече да не ревеш :((( Това е разпореждане. И никакви самопризнания ЕЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙ! Тия с потопите са много, ревли колкото щеш и повличащи в порои също.
Тоя хумор сега ще ме разреве и мен тиквЕ. Дай едно раменце, ето и моето и айде да сипем пороища-ама утреееееееее. Днес слънце, а? |
]
Re: Признание
от somebody на 27.08.2005 @ 10:06:46
(Профил | Изпрати бележка) | | И тук слънце ))))))))))))) Ама и ти си едно слънце-разрошено! Ше зема да та цуна по огнените бузи ;) Три-четири-грейваме днес ;)))))))))) |
]
]
Re: Признание
от pin4e на 27.08.2005 @ 12:50:30
(Профил | Изпрати бележка) | а а ама...ша стани боя,
края да му видиш няма.:)))
как вината да прекрОя,
та да е поне за двама...?
|
]
Re: Признание
от libra на 27.08.2005 @ 12:51:07
(Профил | Изпрати бележка) | | страхотна си мартичка, радост за очите ми ) |
]
Re: Признание
от Kalina на 27.08.2005 @ 19:39:44
(Профил | Изпрати бележка) | Два-три деня не валя,
слънци май напечи...
Мола ти са, ндей рива,
чи н' са сдържам вечи.
Бива ли за срамота
да ма разриваваш?
Сум чуфствителна хем знаш...
Кой ш' ма утешава?!
ЗЕми сЕга тоз пишкир,
нуса си издухай
и ричи си: Ай сиктир!
Със ревЪ до тука!
....
Кат букна да рива с тебе, чи ши видиш...
|
Re: Признание
от Marta на 28.08.2005 @ 15:42:36
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Яз, Калино, съ пуспряф,
слънци з'туй напечи,
дажи многу съ и смяф,
на мен си, чи то вечи
ич ни моъ съ изтрайвам
толку суполива
то ут сълзи, мари сестро,
забрайх чи съм жива...
дай гу сига тоз пишкир
и до рев - ма ай сиктир ;))) |
]
Re: Признание
от Dimi на 28.08.2005 @ 15:33:01
(Профил | Изпрати бележка) | хумор не хумор за едни сълзи за други смех.
ама стихът кат него нема! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14201
Онлайн са:
Анонимни: 538
ХуЛитери: 4
Всичко: 542
Онлайн сега:
