автор: Gargabela

Под сенките на белите орли
цъфтят глухарчета и нежни маргарити.
Гальовно времето под камъните спи,
а вятърът с мечета топка рита.

Преде гората паяжини сини
и мърка при нозете и нощта.
Подреждам в шкафа минали години.
На "Ариел" ухаят и ... тъга.

В обувката ми нещо ми убива.
Поглеждам...Детелина.Три листа.
ЕХ, четири да бяха! И...отивам
веднага да потърся любовта.

Зад прашния прозорец светна нещо.
Авлига -златна струна прелетя.
Загледах се и стана ми горещо
от порива за дива свобода.

Ще облека зелени панталони
и анорака...Тръгвам.Ей сега.
Онази златна птица да догоня
и в сянка на орел да се вплета.
_________________