автор: Amar

А беше вчера,
когато ме застигна
мъглата
и ме удави
в равното.
В плиткото
нагазих
надълбоко.
Въженият мост
не издържа
тежестта
на стъпките
от прекрачени
предишности.
И не стигнах
на другия бряг.
Няма отсреща.
Огъната тукашност
е това място
за никъде.
Вечерта идва бързо
и ме прави
месечина
на онова небе,
което никога
няма да остане
неназовано.
Не идвай тук.
На това място
пясъкът е млад,
водата - бурна,
а очите се взират
дълго ...
Тук чайките
не спят.
А пристанищата
крещят
без глас...

само аз
ги чувам.