Лошо е. Не се научих
как се страда,
как се гледа вкъщи куче,
как се пада,
как се казва добра дума,
лицемерно.
Търся в есенната шума
диви кестени.
Търся си добра причина
да ме няма,
докато светът почива
след измамите.
Уж са безобидни някак,
но се стряскам.
Хората в коли, във влакове...
Аз - в каляска.
Тиквена такава, шантава,
но пък моя.
Трябват ми звезди - не лампи
по завоите.
Трябва ми пътечка в дивото,
не пътеки.
Живата вода е жива
не за всеки.
Ниско е небето сигурно
от високото.
А животът...си отива
в кратки срокове.
Сигурна съм, че пропускам
нещо важно.
Разказвачът е изкустен -
ще разкаже.
Може да го чуя някога.
(Уж се вслушвам.)
Трябва ми година лято.
Стига суша.
Лошо е. Не се научих
как се пее.
Нека ме залае куче
на живеене.