Циганското лято, седнало
ми врачува.
Пак ще стана слънчогледена,
ще съм хубава,
ще разкажа нова приказка
на щурците.
Няма да съм вече питанка,
ще разчистя.
Ще изплаша пет-шест гарги
(Виж, това го мога.),
с нежността ще си запалим
за последно огън.
Под прозореца клюкарките
ще разправят,
че съм жива за ожалване,
и че пак ги правя
едни никакви такива,
и че съм се влюбила.
Е, какво пък? Май щастливите
не са умни.
Ще се върна при сърцето си
и ще се намеря.
Ще затупка кастанетено,
ще запее...
Ще им завъртя главите...
(Някога го можех.)
С тънки глезени и китки.
И безбожна.
Ще изляза от черупката.
Стига грешки.
Циганското лято- луднало.
Ставам вещица.
Ще съм си сама посоките.
(Нека сбъркам!)
Ще се върна във високото.
Утре.