автор: Illi

През мойте сребърни очи
видях красиво сребърно небе.
Под него бе се свило и ридаеше
малко сребърно дете.

В косите й се гонеха
ярки сребърни звезди,
а от очите й се ронеха
бистри сребърни сълзи.

Над главите ни се гонеха
облаци от пухкаво сребро,
сребристо слънце между тях сияеше
и бе красиво, топло и добро.

В сребърна мъгла се гонеха
малки сребърни снежинки,
весело сред тях прехвръкваха
птичета в сребристи перушинки.

После кацаха по сребърните клони
и песните си сребърни пак пееха,
а малките им сребърни крилца
на слънчевата светлина белееха.

Сребърното ми сърце се стопли
докато гледах този сребърен пейзаж
и изведнъж ми се прииска
вече да не съм ключар и страж.

«Недей да плачеш!» казах на момичето,
«Ела със мен до мойте сребърни врати.»
И тя избърса си очите и тръгнахме,
оставяйки по сребърния пясък сребърни следи.

Повървяхме двамата по сребърна пътека
и стигнахме до сребърните двери.
Под плясъка на сребърни криле тя се усмихна
и малко сребърно ключе за портата намери.

¤¤¤¤¤¤¤

Със сребърния кораб двамата отплавахме
по сребърния вятър, по сребристите вълни
и сребърна луна пътя ни огряваше
преди в душите сребърният пламък да гори.

Не знаем ще намерим ли изобщо пристан,
но кораба премина хоризонта и плава през небето.
Летим със сребърните облаци и птици,
следвайки сребърната песен на сърцето.

Разказите на волните - писмо от Сребърният вълк