автор: dexoster

И се посветих на теб,
когато шепите си пълних
със твоята невинност и
в мъгла обгръщах себе си
кога изпивах капките вълшебни...
И радост пак обвземаше сърцето...
И отдадох ти се не
единствено че ти роди се в мене
и не че ти раздаде
здравето, и болката и
вечността дори...
А щото ти протегна се
към мен, прицели се
и в капка жадна се превърна.
Отпивам те, любима,
всяка сутрин щом до тебе
будя се по-влюбен и шастлив
от вчера. И губя се
във твоите очи прехубави...
Тъй бавно ги отваряш
и всякой път до себе виждаш,
кога застанал съм при теб
и впивам себе си, частица
обич аз отчупвам и дарявам
с целувка твоето лице.
И ти че грееш милувена
с подърък от сърце
единствено; във радост
този ден ще почне както
никой друг,че аз ще бъда
пак светилото над мрака
както всякой преблажений път.
И нивга този извор светен
не ще пресъхне в нази!
В подмолие ще се ласкаем
и двама пак ще каем
нашите тела, кога разгънат
перлените си одежди
щом в луна родим надежда
и миг в очите ни е светъл
ден в подарък се превърнал
отлетял и в спомена останал.
За тази обич изневярна
към цялата земя - в безкраен
дъжд ще се превърне
отмиващ болки и петна от
другий погледи усойни.
Не ще мърсят ни щом сме
двама и твойто верую
съм ази, а в мен
бушуваш жарко на талази.
Обичам те! И в този ден
рисувах тез души човешки.
Разбуждам се и пак до тебе
вярвам, че умираш в мен
Обричам се, и се усмихвам
и плача и се радвам
и съм до теб
и не умрирам...