автор: nadya

Навярно влизам
във годините си.
До тук животът беше
само прашна маска,
препускане след блясъка
на лъскави витрини,
в гонене на пеперудени очи
във кръгли лунни нощи.
След толкова години оцеляване
тишината болезнено ми липсва,
омръзнаха ми роли на разбиране,
и болката след всяка ласка.
Кой казва,че артистите
са само във театъра...
Най-голямата сцена е животът,
доигравайки себе си
разбираме,че да влезнеш
във годините си е
най-голямата ни роля.