Тази кротост е от вчера.
Иначе се знаем.
Пет целувки след вечеря,
три усмивки тайни,
няколко мълчани думи
(да не ги забравям),
фактът, че не ставам умна...
Почнах да забравям
все едни такива важни,
все напук на някой.
Тия сълзи са от плажа,
влязъл ми е пясък.
Влязъл, ама не в очите.
Нямам май такива.
Вярвам ви щом го твърдите.
И без тях ме бива.
Важното е, че усещам,
че ме има още.
Вятърът ми е насрещен,
малко тъжни нощите,
малко тихичко в сърцето
(то пък със аритмия...).
Е, високо е небето,
гроздето е кисело.
Като не е сладък хлябът
може и със пасти.
Гледам залците засядат,
а все казвам "Здрасти".
Все подавам мирно лапа,
даже нося пръчка.
Публиката ли е сляпа?!
Куче - по поръчка.
И съвсем опитомена.
(Аз ли съм не съм ли?)
Може да е само временно,
до когато съмне.
Може. Случва се понякога,
я сезон, я друго...
Диагноза: Нещо лятно
с дефицит на лудост.