автор: alisa

Отлежалите ми мигове,
загорчалите ми чувства.
Бавно ставам старо вино,
а животът е изкуство.

Думите все редки сортове
и подбрано за приятели.
Не рецепта - нещо родово.
Пиеш ли - накрая плащаш.

Нежността и тя резлива
и оставя вкус задълго.
Колко жадни се напиваха?
А пиянството е мъдрост.

Да ти потека във вените,
в ъгълчето на усмивката
и да пусна хергелетата
неопитомено минало.

После...счупените чаши,
изтрезнелите, виновните...
Старо вино е душата ми.
Някога ...ще се опомня.