автор: angar

Тази вечер под луната тръгнах аз самин, че
много исках да се срещна някъде със Пинче.

С Пинче може да се срещне ако иска всеки -
стига само да обича лунните пътеки.

Дали кръгла е луната или сърповидна,
Пинчето е все край нея - като самодива!

Исках с Пинче да се срещна - да я уговоря,
да не пише толкоз тъжно, че разстройва хората!

И не толкоз еротично, дявол да го вземе -
че стресира тъй мъжете, и във частност - мене!

Колкото и да сме страстни или надарени,
с тез, с които тя е била - не можем се мерим!

И вървях, а покрай пътя - кал и наводнения,
от които Пинче черпи жар и вдъхновение.

Долових, че е наблизо. В нощното мълчание,
слух напрегнах и се чуха тихички стенания.

Предоргазмени ли бяха или не, не зная.
Но реших да не помръдвам, да стоя и трая.

А Луната любопитна - да се чудиш само:
вместо да залязва, кацна на моето рамо!

И в лъчите й съгледах как там, на тревата,
две тела са се преплели - Ева със Змията!

"- Аз омекнах!" - някой рече. Дали бе луната?
За проверка аз ръка й пуснах под полата.

Тук ме сполетя плесница! Тъй ме шамароса!

Не защо ме шамароса - туй бе вече ясно,
но с какво ме шамароса - не ми стана ясно?

Мислих, мислих и се чудих, мислих и се чудих,
Докогато най-накрая взех, че се събудих!