Защо пред приятелите си се държим по един начин, обикновено такива каквито сме, а пред любовниците си слагаме тетатрална маска?
От страх, че ако си покажем истинското лице ще загубим вниманието, желанието, възбудата?
Забелязали ли сте или го съзнавате, но но не искате да го приемете, че с човека, който ви привлича, се държите по начин , нетипичен за вашата особа. Във всеки един момент се опитвате да му се харесате все повече. Изграждате перфектния образ, от когото си мислите, че той има нужда. Подбирате думите си много внимателно, употребявате нови префърцунени изрази, обличате се така както на него му харесва, ядете това, което той обича, пиете това, което той поръчва... постепенно придобивате част от неговите предпочитания, желания и черти на характера...
А пред приятелите си? Естествени сте... може да сте със сенки под очите, рошави, зле облечени, на моменти псуващи, обиждащи, истерични... Пиете и ядете каквото си поискате, и колкото пожелаете, без притеснение, че онзи отсреща ще си помисли нещо лошо, ще остане с погрешно впечатление за вас... Мислите си, че пред приятелите може да показвате и добрите, и лошите си страни, а пред онзи - не...
Не се залъгвайте, че той ви харесва, заради това което не сте, а заради вас самите. Той няма нужда от свое подобие, а от друго... допълващо го... той е видял тази липсваща част от пъзела във вас... харесал ви е, защото е намерил това, което той не притежава.
Никога не се знае в каква ситуация ще ви постави съвместния ви живот... и в този момент вие как ще реагирате, обикновено както ви е заложено в характера... тогава той ще ви види в непозната светлина и реакцията му ще бъде непредсказуема. Затова нека се държим с партньора си като с приятел, защото той трябва да е именно това за нас - най-добрия... Може би онези несъвършенства, които притежаваме му се струват най-сладки и най-привлекателни... когато човек е влюбен приема недостатъците на другия...