автор: Silver Wolfess

Прохлада, нощен бриз и кротък джаз,
и бряг във плен на влюбени бемоли,
едно небе над нас - иконостас,
душата ми е ничком и се моли.
Безсънни стъпки. Някаква печал
докосва с пръсти нотните ми листи -
един премръзнал скитник закопнял
за пристан топъл и постели чисти.
Пътека лунна, звезден необят,
в акорди два римуват ни вълните,
заченали върху любовен лад
седефената дреха на мечтите.
Изтичат дни в неравноделен такт -
интерпретират на житейска тема,
ту светъл карнавал, ту ръбест мрак
е петолийната проста схема.
Тъга дълбоко в слънчевия сплит,
едно кълбо от болки преживяни,
поантата бележи в моя стих
превързва с обич старите ми рани.
Там упрек неизречен не търси.
От любовта дели я само нота,
в посока ще се слеят две следи -
а двойната пътека е широка.
Въпроси и безкрайна тишина.
Животите ни кой ли композира?
Случайност ли е или пък съдба?
Човек се ражда с нея и умира.
Дихание солено, кротък джаз,
луната изтъня и е сънлива,
в индиговия син среднощен час
в гнездото на ръцете ти заспивам.

Ще бдиш ли над съня ми, мили?
Не ме буди сега! Не ме буди!

03.04.2004