автор: Marta

Девствена, тайнствена, още
неизследвана, ненаранена,
със сини, дълбоки нощи,
не планина - вселена.

Тракийски оброчища, веди,
самодиви и вражалици,
тук е последно убежище
на оцелелите хора-птици.

Хора вият до изгрев,
вият венец за луната,
на земята я свалят и в добите
доят от лунната крава мляко.

Древна, добра магия,
прави ми планината
от ръката и ненаситно пия,
зло да не позная нататък.

Времето тук е спряло,
дъх да поеме, да вдъхне
ненарушената цялост
и да продължи пътя си.

______________________

Стаена под тънка омара,
лека мъглица обвива я в дим,
Странджа ме чака, майчица стара,
всички пътища не водят към Рим.