автор: Nezy

"Напиши нещо днес..."-
ми подхвърли внезапно
и сега аз съм в стрес,
а ти си в очакване.
Знам, не става така...
Вземем лист без охота...
Но не мога да пиша,
защото... Защото
всички думи са знаци-
уловени, почувствани...
Те целуват дъха ти
или пърхат по устните.
Те са пъстрите кръпки
по старата дреха.
Те са вик. И тревога.
И любов. И утеха.
Но са мъртви - нестоплени
от покълнало чувство...
Като смачкани листи.
Като плажове пусти.

Днес не искам да сбирам
разпилените думи,
ветровете да връзвам,
да рисувам безумия...
Днес не мога със думи
да събудя душата си...
Нека моите думи за теб са цветята -
тъй безмълвни и прелестни.
Тъй уханни и чисти -
съвършена поезия
върху белия лист...