автор: milko

Тръгни
сега
нагоре
по реката
през корени и върбови сълзи
солената порочност
до невинност
промушвай,
плъгай сетива,
изкачвай връщането
към пръстта
в нощта е тъмно,
но тъй близко
е нещото, което вика
недоловимо тихо, а реките
познати са, неизразимо
и пълноводни в спомени
със криви сенки
Не сплитай повлекла
от бъдеща
треперещи, недоживени
кошмар е някакъв
да си живял
във "ще"
и да се връщаш
в корита от сухи вени,
кошмар е, знам
но ти тръгни
нагоре,
все нагоре,
към пръстта,
върви
и може би
ще се намериш

и познаеш
(няма гаранция)