автор: iony_ada

Далеч ме води лунната пътека
към необятни морски дълбини.
Вървя. Атлазени води
обгръщат ме с дантелени вълни.

Отивам някъде, където
единствен ще ми липсваш ти.
И видя ли да гаснат във небето
искрящи падащи звезди

ще пожелая вечно да ме имаш
във спомени за нашето "преди".
В душата ми изгарящи следи
болят непоносимо нощем,

но знам, че чакаш ме все още.
И виждам те от моите скали -
неспирно в теб тъга вали.
Във мен се взираш, но уви

оставам аз невидима. В мъгли
обвит е моят малък свят.
Душите ни една във друга
копнеят пак да се прелеят.

Вълните носят ми цветя,
пропити с аромата на сълзите ти.
Целувам мислено очите ти...